Слънцелунини
Здравейте отново, слънцелунни братчета и сестричета!
Починахме си от вихъра на фестивала и мислите ни се приземиха. Моите специално все напираха навън, но не оставах сама. Днес е хубав ден, в който Слънцето огря Добрата Долина и аз се върнах в къщи. Главата ми беше натежала от спомени, не знаех от къде да започна. Вчера се потопих в топлата вода на Фотовица и умората се превърна в блаженство, а в сънищата ми отсъстваше памет. Желанието ми да споделям се появи и екранът светна бял и приветлив. Благодарностите чакаха на вратата на съзнанието и излитаха като птици от клетка.
Първата беше направо от душата, заредена с благодат. Благодаря, каза Душата на Тялото, че ми позволи да пия от Нектара на Безсмъртието! Другата пристигна от Сърцето: Благодаря на Бог, че беше с нас и се проявяваше в усмихнатите ъгълчета на очите ни - познавам тази усмивка, тя е с много любов! Останалите Благодарности заприиждаха като пчели: Благодаря на Облаците, които ни пречистваха със старанието на любяща майка! Благодаря на онези от нас, които знаеха какво правят и промениха пространството, зареждайки го със светлите си мисли и молитви! Благодаря и на онези, които отричаха и продължават да отричат, защото те ни насочват по най-краткия път към истината. Благодаря на Слънцето, че не ни изгори, а галеше главите ни, поръсвайки ги с росни капки радост! Благодаря и на Луната, че древната и същност направляваше емоциите ни нагоре! Благодаря и на Силата, която не ни напусна дори в моментите, в които мечът на Изпитанието надвисваше твърде близо. Благодаря на всички Ангели и Дяволи, които осъществиха свещения съюз на хорото! Благодаря на Майката Земя, че ни окрили с песента на птиците, че ни омая с аромата на билките, че ни накърми с красотата на изгревите и залезите! Благодаря на Селото, че ни приласка в обятията си, че ни потопи в мистичното си съвършенство, сътворено от самодивски стъпки… Благодарности – благи дарения, благост-дарувания… Прекрасно състояние на пълноценно съществуване.
Вчера, когато отидохме да изчистим „Шарената къща”, селото беше застинало от печал. То безмълвно оплакваше самотата си, а по калдъръма още затихваха хороводните стъпки и тук там се мяркаха сенки на танцуващи тела. Вятърът на Промяната беше утихнал, а Луната успокоително се усмихваше над хълма.
Навлизаме в нов етап от Сътворението. Създаване на мрежа от събития, които променят пространството. В оставащото Време.
Моля всички Приятели, които имат фото и видео материали, пишат добре или искат да споделят мисли и идеи, да го направят в тази група, да сложат линкове към сайтове и галерии. Нека не късаме създалата се връзка. Отворен е път към нови възможности. Замисляме Благодарска Среща към края на юли, с мини-фест, пак в Делчево. Следете Новинките и ни пишете.
Ведро Здраве, Крепки Истини и Тиха Радост по Пътя!
Ваша Момера
24.06 – Пак Еньовден
Коментари
Публикуване на коментар